Поликултура: етажите на Хранителната гора

От хилядолетия Човекът изучава и вниква в природните явления и устройство. В науката и практиката на подхода Пермакултура, човекът изучава и копира природните явления и устройство, и създава стопански системи. Така пермакултурният дизайн дължи своя успех на възпроизвеждането от страна на човека на естествени, но високопродуктивни системи. Те функционират рентабилно, благодарение на есенциални природни принципи и методи, които нашата отворено-прагматична версия представя. Принципите се състоят от знания, умения, нагласи и техники, заимствани от самата Природа. Обхващат и човешкия опит на всички успешни култури и школи в миналото и настоящето. 

Един от тези методи ние наричаме „Поликултура“, или още: „Растителна гилдия“, или: „Хранителна гора“. Методът е основан от една страна на чисто еволюционното обуславяне на екосистемата “гора” като функционално най-сложната и производствено най-продуктивната екосистема на планетата. И от друга страна – на основните характеристики, определящи една гора като такава: биоразнообразие и етажност- предпоставки за устойчивост и продуктивност. Тоест да има различни видове растения, животни, гъби и въобще – организми, и също: те да съжителстват едни над други – от горното и светлото, към долното и тъмното. Поликултурната хранителна гора  представлява едно такова копиране от страна на човека на наблюдаваната в дивата природа етажност и биоразнообразие:

Всъщност насажденията по метода Хранителна гора дават по-ниска добивност от тази на конвенционалните моно културни (само от един вид) насаждения – ако разглеждаме количество плод на екземпляр от даден вид (например ябълка). Но ако разгледаме добивите на единица площ, то поликултурната система ще предостави на своя стопанин повече и по-разнообразна реколта с по-ниска себестойност, в сравнение с конвенционалното и/или индустриалното насаждение. Това се дължи на различните видове взаимно полезни треви, храсти, ниски и високи дървета. Тоест, от единица площ пермакултурният стопанин ще събере по-малко ябълки, но освен тях той ще получи билки, ягодоплодни и малиноплодни добиви, гъби и други, и също така биомаса която може да използва за фураж или обогатяване на почвеното плодородие. 

Друго предимство на поликултурната система е нейната устойчивост на екстремни климатични явления, като суши, наводнения, бури. Правилно композираната Поликултура е устойчива и на повечето вредители, което се дължи на явлението Алелопатия, при което едни растения защитават други от различни вредоносни агенти. Получава се взаимна изгода за всички видове в системата.

Поликултурната, хранителна гора разкрива и едно напълно ново измерение от ползи и печалба: нейният естетически вид, подобен на райски растителен лабиринт ни предоставя възможността да използваме насаждението с развлекателна цел, туризъм, образователна дейност, културен обмен и за домакинство на различни събития.

С цел постигане на комерсиална продуктивност, ние можем да ориентираме дадена поликултурна система около един Основен вид, чийто добиви са най-ценни за нас. В този случай другите видове в системата ще бъдат подбрани и организирани по начин, който да благоприятства развитието на Основния вид култура.

Особено перспективно е разработването и приложението на конкретни “рецепти” за Поликултура в полза на определен вид Основна култура – за добиви на едро. Така ще печелите, получавайки добиви от една основна култура – фактически запазвайки ползите на конвенционалната монокултура и избягвайки нейните недостатъци. Получавате оптимална среда за развитието на тази основна култура и нейната стабилност по екологичен начин, без използване на вредни вещества – без тези излишни и вредоносни разходи. Допълнителното предимство на поликултурната система е сборът от всички останали плодове, гъби, билки и предимства на поддържащите основната култура видове и на системата като цяло.

За пример, можем да посочим поликултурната хранителна гора на нашите партньори в Централна Америка. Там основната култура, генерираща приходи на стопанството е какаовото дърво. Какаото е подкрепено от авокадо и банани, които служат за храна на работниците и биват сурово подрязвани – за биомаса и мулчиране (полезна, органична постелка в градината).  Тяхното оформяне благоприятства развитието на доходоносните какаови насаждения, осигурявайки шарена сянка, завет и подхранване – имитират се идеалните условия, в които какаото расте, а получената биомаса обогатява почвеното плодородие и хабитата като цяло.

Представените от нас принципни модели за Поликултурно насаждение трябва да се адаптират за вашите собствени цели и да се ориентират в полза на желаната от вас Основна култура (ако изберете такъв вариант). Ние, от Фондация Интегра и Дом Вегетариум есенциализираме и ви споделяме от една страна принципите и от друга – синтезираме десетилетията опит с който ние и нашите консултанти разполагаме: във форма на конкретни насоки за създаване и разпределяне на видовете растения по етажи (виж по-долу). 

Така всичко започва от принципите на успеха – вдъхновени и гарантирани от самата Природа. Но после следва тяхното адаптиране към вашите конкретни нужди, условия, възможности и мечти, ориентирани в полза на желаната от вас Основна култура (ако има такава). Например: степента на грижа от страна на стопанина, като подрязване, поливане и други, ще зависи от разположението на поликултурното насаждение в общата схема на стопанството.

Поликултура при засаждане: месец ноември 2023 г. Дом Вегетариум, зона 2. Основен вид: ябълка и круша. 

Същата Поликултура в развитие: месец май 2024 г.

В пермакултурна Зона 1, тоест в непосредствена близост до къщата, вие може да осигурите по-редовно наблюдение, повече грижи, интензивно подрязване и да поддържате определен размер и форма на избрани от вас видове растения.

Колкото по-отдалечена от жилището ви е една пермакултурна система (например се намира в Зона 2 или 3), толкова по-рядко тя трябва да има нужда от вас. Тогава ще организирате взаимоотношенията между растенията в тази система по начин, който да отговаря на времето, енергията и усилията които желаете да отделяте за поддръжката и.

Нека припомним основните принципи: възможно по-близо до дома ние разполагаме насажденията, които имат нужда от повече грижи и по- редовно наблюдение – екзотични, дребни, много ценни или пък просто които ни трябват постоянно (за салата например):

В Зона 1 разполагаме видовете растения и животни, които се нуждаят от редовни, всекидневни грижи;

В Зона 2 – разполагаме видове които ще имат нужда от нашето внимание един-два пъти седмично;

Пермакултурна Зона 3 най-често съдържа нашите основни култури, осигуряващи доходи и от които очакваме значителни добиви – но ние ги посещаваме интензивно само в определени моменти от жизнения цикъл на основните видове. 

Препоръчваме растенията в Зона 3 да бъдат организирани в пространствени модели които са лесни за обслужване и поддръжка, например в линии или тераси. Предвиждаме машинна обработка и поддръжка.

Тоест,  ако имате къщичка с малък двор (300-600 кв.м.) – то вие разполагате само с Перма Зони 1 и 2.

Можем да обобщим, че пространственото разположение на Поликултурната система в рамките на нашия стопански обект ще бъде определено от степента на поддръжката, която ще влагаме в нея. Вътре в системата – видовете растения, съставляващи всеки етаж (слой) от Поликултурата, ще бъдат определени от нуждите на стопанина, условията на средата и необходимостта от поддръжка.

Така например, един и същи вид растение (например  крушово дърво) ще бъде в етаж 2 (Ниски дървета), когато крушата е основна култура. Така лесно ще я подрязваме и берем.

Въпреки, че в природата крушата е Високо дърво (Етаж 1), или пък направо пробива през другите дървета и отваря над тях (Етаж 0 – Пробивни), когато тя е Основна култура, ние искаме да навлезе в плододаване на едва 3-4 годишна възраст и да дава много плод. Затова когато е основна култура, ние я подрязваме интензивно, за да останат крушовите дървета малки и набити – силата им да отиде в плододаване.

При основна култура лешник и арония които са от етаж 2 или 3 (високи храсти или ниски дървета, зависи как ги оформим), то крушовото дърво ще присъства в поликултурата с по-малък брой екземпляри, които ще бъдат оставени да заемат естествено своя етаж 1 (Високи Дървета), или ще бъдат оформени да заемат етаж 0 (Пробивни). Крушовата сянка ще обикаля без да пречи на основните култури. Високото крушово дърво ще пази завет, ще намалява изпарението, ще укрепва склона, произвежда биомаса и привлича полезни птици. Въпреки, че не са основна култура, ние все пак ще събираме и круши от земята, дървесина понякога, а пчелите ще събират нектар и прашец.

Значително по-голямата устойчивост на поликултурната хранителна гора в сравнение с индустриалните насаждения е основана на самите природни закони, които показват следното: Гора, състояща се от различни видове (биоразнообразие) и от различни слоеве (етажност), е много по-устойчива на природни явления и катаклизми, на вредители и на замърсяване, в сравнение с голямо количество отделни екземпляри от един вид, растящи в монокултурно поле (конвенционално земеделие). Поликултурната, Хранителна гора предоставя всички предимства на гората, включително способността ѝ да защитава близките населени места от бедствия и нежелани явления.

Така, ние можем да препоръчаме Поликултурната, Хранителна гора като оптимален вариант за оползотворяване на вашите терени. Защото този сценарий на развитие предоставя едновременно стабилни доходи от екологично произведена Основна култура, голямо разнообразие от допълнителни доходи от поддържащите видове и създадената благоприятна жизнена среда.

Принципът на Поликултура гласи, че за да има възстановително и оздравително (регенеративно) и почвообразуващо действие, то 33% от площта на Полукултурата трябва да бъде покрита от дървета, част от които – високи (Етажи 0 и 1). 

Това позволява:

1. комбинация от видове високи дървета с ценна дървесина, които да ви осигуряват значителен доход на всеки 15 години – всяко поколение ще може да отреже и продаде половината от тях;

2. ниски дървета, асми, храсти, билки, корени и гъби, които да осигуряват основните ви добивни култури и доходи всяка година;

3. множество поддържащи растения с разнообразна фуражна, защитна и екологична функция. 

Предимството е, че така устроената територия изисква по-малко грижи от конвенционално земеделската и ражда повече. Също така, остават цели 66% от територията, и по този начин вие можете да добавите по избор: 

1. зърнени, зеленчукови, бобови, коренови, билкови култури;

2. пасищни животни и птици в електропастири;

3. възможности за отдих, туризъм, образователна дейност, културен обмен и различни събития в райската среда на Хранителната гора. 

Разбира се, възможна е комбинация от всичко изброено, следвайки принципи като Сеитбооборот, Холистично Пасищно Животновъдство и дузина други, които съставляват Интегралното управление на Земята и които ние във Фондация Интегра есенциализираме и ще предоставим  в други наши статии. 

Поликултурата възстановява и оздравява (регенерира) посветените ѝ земи: подобрява почвеното плодородие, осигурява устойчивост на суша и наводнения, способна е да попие в земята големи количества валежи и да запази тяхната влага за последващите суши.

В такъв смисъл, поликултурните насаждения представляват оптимален вариант за възстановяване на извори, водосборни и речни басейни, за пречистване на надземните и подпочвени води от отровите на конвенционалното земеделие и за защита на населението от различни природни бедствия. Тези райски местности осигуряват плодородна почва, чист въздух, чиста вода, строителен материал, дърва за огрев, охлаждане в жегите и защита от бурите. Представляват идеалната чиста среда за растеж и развитие на богати общности.

Поликултурата представлява отглеждане на повече от един вид растение едновременно, практикувана е от древността до наши дни. С индустриалното развитие монокултурата се превърна в доминиращ подход през 20-ти век, отглеждайки една единствена растителна култура на дадена площ.

Както разбрахме, Поликултурата изпълнява множество функции в екологията на селското стопанство, включително контролиране на насекоми вредители, болести по растенията и плевели. Може да допринесе за устойчиво земеделие, тъй като за разлика от монокултурите, тя не разчита на пестициди, изисква по-малко обработка на почвата, увеличава местното биоразнообразие и когато са включени бобови растения, спомага за поддържането на азот в почвата.

Алелопатията представлява симбиоза, взаимопомощ между растенията в Поликултурата. Тя ни подсказва, че трябва да ценим и насърчаваме разнообразието. Да интегрираме различното, вместо го разделяме, когато става въпрос за отглеждане на храната ни.

Поликултурните гилдии с Основен вид растителна култура са чудесен начин за продуктивно производство, насърчавайки биоразнообразието, намалявайки нуждата от торове и увеличавайки общия добив.

За да композираме успешна Поликултура, ние трябва внимателно да изберем кои растения да поставим едно до друго и също как да ги насочим да заемат правилния етаж (слой). Съумеем ли, ще намерим решения на много от проблемите, които обикновено се срещат в монокултурните системи.

Знаем изненадващо малко за множеството взаимодействия които протичат между съседни растения. Но знаем, че растенията могат да си помагат по различни и понякога – изненадващи начини, стига да бъдат правилно комбинирани. За да постигнем правилната комбинация, следва да подредим растенията в Хранителната гора в съответствие с тяхното природно естество. Да ги разположим в лехите на подходящи разстояния, които зависят от размера в който ще ги поддържаме и също да ги насочим да заемат във височина съответен за тях етаж (слой), който да отговаря на техните особености така, че едновременно да се чувстват добре и да спомагат за успеха на цялостната Поликултура.

Поликултурният метод е неточна наука. Някои комбинации от растения ще  доведат до полезни ефекти, други ще дадат слаби резултати. 

Важно е да запомним, че това, което работи добре в една ситуация, в една област, не е задължително да бъде толкова успешно в друга. Затова тук ще споделим основни, принципни разположения, като представим всеки Етаж и ще предоставим някои видове растения които са подходящи да го заемат. Информацията е получена чрез наблюдение на природата, изучаване спецификите на видовете и също чрез проба и грешка. Предлагаме ви следното: използвайте тези насоки и също – правете опити, наблюдавайте, описвайте и взаимодействайте с растенията си. Така няма да “откривате топлата вода“, а ще стъпите на раменете на тези преди вас. Все пак помнете, че принципите следва да се адаптират за конкретната ви среда, цели и начини на действие. Така вашите опити ще са основани на експертни насоки и познания, но и вие самите ще развивате Поликултурната наука и практика – тези така важни съвременни направления на човешкото познание.

Сега накратко ще представим 9-те етажа на Хранителната гора и ще споделим списък с конкретни видове растения, които могат да виреят добре във всеки един слой (етаж). Представените от нас растения могат да се отглеждат в умерен климат на Централна Европа. Напомняме, че принадлежността към определен етаж е от една страна еволюционно определена,а от друга – зависи от оформлението, което ще зададете на вашите растения. Тоест, вие самите ще насочите растението къде да живее и ще постигнете добър резултат, ако се съобразите с неговата анатомия и морфология. Вие може да оформяте системно едно крушово дърво, за да заема етажът на ниските дървета, или да го оставите естествено да заеме етажът на високите, или на пробивните дървета. Една лоза, обаче, винаги ще бъде увивна, а самобайката – почвопокривна култура.

Пробивни дървета (Етаж 0): Описваме този етаж под номер нула, за да не объркваме общоприетата, международна номерация на етажите в Поликултурата, в която при повечето автори Пробивният слой не фигурира. За нас, обаче, е важно да го добавим и опишем, защото го считаме за важен по редица причини. Въпреки, че Пробивният слой е характерен за тропическите, дъждовни гори и се състои от огромни дървета, за нас, в умереноконтиненталния и средиземноморски климат на Европа е важно да го създадем, или да го запазим, където е възможно – разбира се, в по-скромен мащаб. В нашите условия този етаж ще бъде представен от отделни дървета, които са израстнали право нагоре, без странични клони и отварят корона едва когато пробият над всички други дървета в Поликултурата. Това може да стане по два начина:

1. Ако създаваме Поликултура на голо поле, или пък разнообразяваме съществуващо монокултурно насаждение, ние можем да включим някои видове дървета, които са природно определени и имат способността да растат право нагоре и да пробият над другите.

2. Ако ние разчистваме вече обрастнал терен (естествена, дива Поликултура) с цел да създадем продуктивна Поликултура по наш вкус, то ние можем да запазим някои от най-големите налични дървета и да ги оформим, премахвайки долните клони и оставяйки стъбло и една китка само горе нависоко.

Така пробивните дървета няма да попречат на по-ниските, но ще изиграят важната роля на Пробивния слой: задържане на почвата в склона, намаляване на изпарението, създаване на биомаса, предпазване от ветрове, снегове и градушки, подслон за редица полезни организми. Ще осигурят висока, разхлаждаща сянка, която да „обикаля“ с преместването на Слънцето из небето, без да пречи на ниските дървета. Такава благодатна сянка омекотява сухите и горещи периоди, които така често се оказват пагубни за младите насаждения.

И така – в природата Пробивният етаж са най-високите дървета в тропическите гори, с височина над земята повече от 45 метра. В умерения пояс, това са най-високите дървета в една Поликултура, които могат да израснат на повече от 15-20 метра височина, или пък просто да стърчат над другите дървета.

 Дърветата в този слой обикновено са твърда дървесина като дъб, клен, ясен и бук и вечнозелени дървета като бор, смърч и ела. Пробивният слой се характеризира с ветровит и температурно екстремен микроклимат поради директното излагане на природните фактори, което го прави неприятен за живот на повечето растителни и животински видове. Благодарение на Пробивния слой, етажът отдолу – този на високите дървета, се характеризира с по-умерен микроклимат, което е благоприятно за биоразнообразието.

В умерения пояс на европейската Поли култура, Пробивниат слой не се използва често, както е в тропическите дъждовни гори. Въпреки това, най-високите дървета в гилдията, които могат да растат до 30 метра височина, когато са напълно зрели, могат да се считат за пробивен слой.

Дърветата в този слой обикновено са здрави дървета, способни да израстат в сянката на други и да ги надминат по височина, например орех, череша и круша.

Дърветата в този слой за важни за здравата Поли култура защото помагат за стабилизиране на почвата и осигуряват местообитание на полезни насекоми и птици.

Пробивният слой в умерен климат са малкото дървета, които могат да растат право нагоре през гората, за да пробият до върха и след това да се разтворят. За Хранителната гора (според повечето пермакултурни автори, разглеждащи този слой), те са:

Орех (Juglans regia), Череша (Prunus avium), Круша (Pyrus communis). Петер Волебен в книгата си „Тайният живот на дърветата“ описва Бука (Fagus) като типичното горско пробивно дърво.

Високи дървета (Етаж 1): В Поликултурната растителна Гилдия вторият слой се нарича Етаж 1, етаж на Високите дървета. Този слой се състои от дървета, които са с височина от около 9 до 15-20 метра когато са напълно развити. Дърветата в този слой обикновено са с твърда дървесина като дъб, клен и бук или са вечнозелени дървета като бор, смърч и ела. Етажът на Високите дървета осигурява микроклимат, който е по-топъл и сух от по-долните етажи, което е благоприятно местообитание на редица полезни организми, като насекоми и птици. Дърветата в този слой също помагат за стабилизиране на почвата.

Типичните за Етаж 1 растения, които ще пораснат до съответните размери при благоприятни условия на средата и ако не се поддържат ниски от стопанина (в умерен климат) са:

Дъб (Quercus), Бук (Fagus), други горски видове дървета, Кестен (Castanea), Орех (Juglans regia), Бор (Pinus), Смърч (Picea), Ела (Abies), Лиственица (Larix), Габър (Carpinus betulus), Липа (Tilia), Клен (Acer), Ясен (Fraxinus), Бряст (Ulmus), Круша (Pyrus communis), Череша (Prunus avium), Джанка (Prunus cerasifera), Кайсия (Prunus armeniaca), Черница (Morus), Кестен (Castanea sativa), Скоруша (Cormus domestica), Брекина (Sorbus torminalis), Мукина (Sorbus aria), Пеканов орех (Carya illinoinensis), Хурма (Diospyros lotus), Копривка (Celtis australis) и други.

Ниски дървета (Етаж 2): В Поликултурната растителна Гилдия третият слой се нарича Етаж 2, етаж на Ниските дървета и Високите храсти. Този слой се състои от дървета, които са високи около 3 до 9 метра когато са напълно развити. Растенията в този слой обикновено са многогодишни, които естествено не растат колкото високите дървета, или пък са представители на Етаж1 – Високи дървета, но се поддържат в малки размери от стопанина с цел лесна обработка и бране, защото представляват Основна култура, на която се разчита за добивност и рентабилност. Те включват повечето от познатите ни плодни дървета, също горски плодове като дрян, бъз, глог и трънка, и лечебни растения или суперхрани като трендафил, хамамелис и арония. Етажът на Ниските дървета и Високите храсти осигурява микроклимат, който е по-хладен и влажен от етажа на Високите, което е полезно за растеж на редица растенията в този слой. Храстите в този слой също помагат за стабилизиране на почвата и осигуряват местообитание за полезни насекоми, птици, влечуги.

Типични представители на Етаж 2, с природно определени размери за този етаж са:

Ябълка (Malus), Слива (Prunus domestica), Дюля (Cydonia oblonga), Праскова (Prunus persica), Вишна (Prunus cerasus), Мушмула (Mespilus germanica), Лешник (Corylus avellana), Бадем (Prunus amygdalus), Райска ябълка (Diospyros kaki), Хинап (Ziziphus jujuba), Смокиня (Ficus carica), Нар (Punica granatum), Ирга (Amelanchier), Японска мушмула (Eriobotrya japonica), Индиански банан Пау-пау (Asimina triloba), Маслина (Olea europaea), Глог (Crataegus monogyna), Дрян (Cornus mas), Бъз (Sambucus), Нар (Punica granatum), Арония (Aronia melanocarpa), Облепиха (Hippophae rhamnoides), Миризлива върба (Elaeagnus multiflora), Ягодово дърво (Arbutus unedo), Хамамелис (Hamamelis), Фейхоа (Feijoa sellowiana) и други.

Като представители на Eтаж 2 ще добавим и растения от Етаж 1, при условие, че стопанинът ги оформя и поддържа в „намален формат“, за рентабилност и добивност, а именно:

Круша (Pyrus communis), Череша (Prunus avium), Джанка (Prunus cerasifera), Черница (Morus), Кайсия (Prunus armeniaca), и други.

Светлината, преминаваща през короните на по-високите етажи трябва да бъде достатъчна, за да поддържа растежа на храстите и също за натрупването на захари в плодовете им, ако ще ги ползваме. Ако осветеността се подцени, плодовете на долните етажи няма да бъдат изобилни, едри и сладки. Затова е важно етажите и тяхното видово съдържание да се планират спрямо слънчевото изложение на терена и да се предвиди реалистично подрязване на представителите на горните етажи, което ще осигурява едновременно редовно подхранване с органична материя и достатъчно осветяване на всички видове, според техните нужди и нашите очаквания за добиви. Ако пък създаваме Поликултура в Зони 3 и 4, и не желаем да я подрязваме редовно, ние можем да планираме разположението на видовете спрямо осветеността. Например в Стара Планина, на 42 градуса Северна географска ширина, през деня, слънцето грее предимно от юг. В нашата дива, неподрязвана Поликултура (в Зона 4), ние разположихме най-високите растения от Север и на Юг следват все по ниски: Орех и Череша, на юг от тях– Дюля, после Ябълка, Бъз, Малини, Коприва, Маточина, Листен чесън (Шивас), Ягоди. Така всички растения се поддържат взаимно и производството на листна маса е значително. Теренът е в саморазвиваща се регенерация (възстановяване, оздравяване), всички растения плододават и плодовете по южните им части са огрявани и сладки, по северните – не толкова. Реколтата е в по-малки количества, отколкото би било при отделни, монокултурни насаждения от тези видове, но единствената ни работа е рядко поливане в сухите месеци, събирането на реколтата от плодове и билки, и периодичен добив на дървесина и биомаса. Системата се самоподдържа успешно без намеса, отрови и разходи, растенията са здрави, обстановката в тази дива Хранителна гора е райска.

Храсти (Етаж 3): Храстовият етаж е слой от растения, които растат относително близо до земята. Стъблата им обикновено са здрави и дървесни, надземната част не загива през зимата.

Растенията в Етаж Храсти са известни със способността си да подобряват структурата на почвата, увеличавайки наличността на хранителни вещества, подобрявайки растежа на всички растения в Поликултурата.

Етаж Храсти може да включва следните видове:

Касис, Френско грозде, Цариградско грозде, Бодливо грозде, Йоща (Ribes), американска и канадска боровинка, малина (Rubus idaeus), къпина, Тай-бери, Лонга бери (Rubus fruticosus Х spp.), Орлови нокти (Lonicera), роза (Rosa), Бодливо грозде, Лавандула (Lavandula), градински чай (Salvia ), обикновена боровинка (Vaccinium), Розмарин (Rosmarinus officinalis), Сибирски женшен (Eleutherococcus centicoccus), Годжи бери (Lycium chinense), Ягодова къпина (Rubus illecebrosus), Американска боровинка (Vaccinium corymbosum), Червена калина (Viburnum opulus), Храстовидна ябълка и други.

Тревисти (Етаж 4): Тревистият етаж е слой от растения, които растат ниско до земята, обикновено до 1 метър. Много от тях се използват за кулинарни и медицински цели и ще бъдат ценна част от нашата Поликултура. Тревистите растения не образуват дървесна част, или пък образуват само малки количества твърда дървесна тъкан. Често пъти надземната им част загива през зимата и те поникват повторно напролет от корена, или от семена.

Растенията в този слой включват:

Аспержи (Asparagus officinalis), Ревен (Rheum rhabarbarum), Див лук (Allium schoenoprasum), Праз (Allium ampeloprasum) , Артишок (Cynara cardunculus), Ягода (Fragaria), Латинка (Tropaeolum majus), Невен (Tagetes), Киселец (Rumex), Див керевиз (Anthriscus cerefolium), Френски киселец (Rumex acetosa), Цикория (Cichorium intybus), Глухарче (Taraxacum officinale), Репей (Arctium lappa), Козя брада (Scorzonera hispanica), Сладък корен (Sium sisarum), Черен оман (Symphytum officinale ), Бял равнец (Achillea millefolium), Лайка (Matricaria chamomilla), Мащерка (Thymus), Риган (Origanum vulgare), Резене (Foeniculum vulgare), Копър (Anethum graveolens), Исоп (Agastache foeniculum), Монарда (Monarda didyma), Непета (Nepeta cataria), Маточина (Melissa officinalis), Мента (Mentha), Баптизия (Baptisia australis), Северна смирна (Myrrhis odorata), Лазаркиня (Galium odoratum), Дива ягода (Fragaria vesca), Девесил (Levisticum officinale), Динка (Sanguisorba minor) и други

Почвопокривни (Етаж 5): Почвопокривните са нискорастящи растения, които се разпространяват бързо и растат на гъсто, покривайки почвата. Обикновено са много конкурентни умеят да потискат растежа на плевелите. Под плевели, ние разбираме нежеланите от нас растения. Важно е да се отбележи, че съответно с различните случаи един вид растение може да бъде плевел, или да не бъде. Например, когато един терен е крайно ерозирал и нищо там не расте, ние ще опитаме да го покрием с разни Житни треви, така наречените Пионерни видове (Първопроходци). Веднъж успели да заселим Житните, обогатяващи почвата с въглерод, ние ще опитаме да добавим към тях и Бобови растения, които ще я обогатят с азот. След това ще искаме там да растат и от растенията за Разрохкване – Лопен, Цикория, Глухарче. След тях вече, много други полезни растения ще успеят да се заселят във вече колонизираната от Пионерите местност. Например, ние ще започнем да заселваме Салеп, Балканска чубрица, Диви ягоди и Тлъстига. И в този момент житните треви ще се превърнат в плевели, в нежелани растения. Ще ги последват повечето Бобови и дори Разрохкващите растения. Колкото по-изобилна е една система, толкова по-високи са нашите очаквания и изисквания към нея. Кои видове ще наречем плевелите също ще се мени, според системата. В оптималната Поликултура няма плевели, тоест всяко растение служи за нещо, без да потиска другите и Гилдията се развива с минимална поддръжка.

И така, почвопокривните растения от Етаж 5 са чудесен начин да добавите към вашата градина един красив и полезен килим с много предимства, като контрол на ерозията, потискане на плевелите, задържане на влагата и подобряване на почвата.

Растенията в този слой включват:

Самобайка (Glechoma hederacea), Винка (Vinca), Тиква (Cucurbita), Детелина (Trifolium), Люцерна (Medicago sativa), Фий (Vicia), Дива ягода (Fragaria vesca), Пълзяща мащерка (Thymus serpyllum), Тлъстига (Sedum), Пълзящо срещниче (Ajuga reptans), Лизимахия (Lysimachia nummularia), Лазаркиня (Galium odoratum), корсиканска мента (Mentha requienii), ирландски мъх (Sagina subulata), Булчински матрак (Soleirolia soleirolii), Лептинела (Leptinella squalida), Вълниста мащерка (Thymus pseudolanuginosus), Великденче (Veronica repens), Римска лайка (Chamaemelum nobile), Пълзящ розмарин (Rosmarinus officinalis prostratus), Пълзяща дива чубрица (Satureja spicigera), Мента (Mentha), Ирландски мъх (Sagina subulata) и много други вкусни и полезни видове.

Корени и Ризосфера (Етаж 6): Този слой включва от една страна растенията, които отглеждаме заради ядливия или лечебен корен, който за нас представлява пряка реколта. От друга страна, тук ще включим растения и висши гъби, които засаждаме и отглеждаме заради симбиозата която те развиват с множество низши организми – косвено полезни за Поликултурата посредством множество и разнообразни механизми. 

Терминът Ризосфера е използван за първи път през 1904 г. от немския агроном и фито-физиолог Лоренц Хилтнер. Той описва взаимодействията между корените на растенията и околната почва. Етимологически Ризо идва от гръцки и означава „корен“. Хилтнер описва ризосферата като област, обграждаща корените на растенията и населена с микроорганизми, контролирани от корените посредством отделяне на разни химикали. Ризосферата е тясната област на почвата или субстрата, която е пряко повлияна от кореновите секрети и свързаните с тях почвени микроорганизми, известни като коренов Микробиом. Порите на почвата в ризосферата могат да съдържат много бактерии и други микроорганизми, които се хранят с отлепени растителни клетки, наречени Ризоотлагане. Тези микроорганизми консумират също протеини и захари, освободени от корените – вещества, наречени коренови Екзудати (Изходящи вещества). Тази симбиоза води до сложни взаимодействия, влияещи положително върху растежа на растенията и конкуренцията за ресурси. Голяма част от кръговрата на хранителните вещества и потискането на болестите чрез антибиотици, необходими на растенията, се случват непосредствено до корените поради кореновите Екзудати и разни метаболитни продукти от симбиотичните, или болестотворните общности от микроорганизми. Така Ризосферата осигурява пространство за производство на Алелопатични химикали за контрол на растения – били те съседи, роднини и конкуренти. Някои растения, като репей и цикория, попадат в тази група, защото имат здрав централен корен, който разчупва втвърдената почва. Бивайки двугодишни растения, след втората година те загиват и коренът се разлага от полезни организми – така тези растения подобряват почвената структура и функция. В Регенеративното (Оздравително) земеделие, ние често пъти определяме такива растения като растения – индикатори. Считаме, че обхванат от тях терен е в процес на преход от състояние на бедност и регенерация – към състояние на изобилие и продуктивност. Други представители на Корени и Ризосфера подпомагат системата посредством способността си да спуснат здрави корени дълбоко в почвата и да извличат оттам ценни минерали. Минералите преминават в цялото растение и при загиването на надземните части през зимата, отдадената биомаса става част от повърхностния слой, където ценните минерали са на разположение на много повече организми. Пример за такова растение е Черният оман (по Пол Алфри – balkep.org)

Растенията в този слой 6 включват:
Черен оман (Symphytum officinale), Хрян (Armoracia rusticana ), Репей (Arctium lappa), Глухарче (Taraxacum officinale), Цикория (Cichorium intybus), Гулия (Helianthus tuberosus), Сладък картоф (Ipomoea batatas), Якон (Smallanthus sonchifolius), Куркума (Curcuma longa), Джинджифил (Zingiber officinale) , Сладник (Glycyrrhiza glabra), Бял оман (Tragopogon porrifolius), Пореч (Borago officinalis), Невен (Calendula officinalis), Детелина (Trifolium), Люцерна (Medicago sativa), Салфит (Tragopogon porrifolius), Сладък корен (Sium sisarum), Морков (Daucus carota), Пащърнак (Pastinaca sativa), Репичка (Raphanus sativus), Ряпа (Brassica rapa), Цвекло (Beta vulgaris), Лук (Allium cepa), Чесън (Allium sativum), Шалот (Allium cepa var. aggregatum), Праз (Allium ampeloprasum, Картоф (Solanum tuberosum) и много други.

Увивни, Катерещи (Етаж 7 Вертикален): Този слой се състои от растения, които растат вертикално и използват други растения или структури за опора. Тези растения обикновено са лози, като грозде, киви и пасифлора, или увивни растения като хмел и бръшлян. Вертикалният слой осигурява микроклимат, който е по-хладен и влажен от по-горните етажи, което е добра предпоставка за самите Увивни растения. Растенията в Етаж 7 също спомагат за стабилизиране на почвата и осигуряват местообитание за полезни насекоми и птици

Към този етаж 7, можем да посочим както едногодишни (за умерения климат) растения, с родина Централна Америка, така и многогодишни, с или без дървесни стъбла, бобови които са полезни за почвата  – разнообразието е голямо, защото най-различни растения са развили умението да се увиват и катерят:

Фасул (Phaseolus vulgaris), Грах (Pisum sativum), Краставица (Cucumis sativus), Тиква (Cucurbita), Пъпеш (Cucumis melo), Грозде (Vitis vinifera), Киви (Actinidia deliciosa), Сибирско киви (Actinidia arguta), Хмел (Humulus lupulus), Пасифлора (Passiflora incarnata), Грамофонче (Ipomoea tricolor), Декоративен грах (Lathyrus odoratus), Червен боб (Phaseolus coccineus), Латинка (Tropaeolum majus), Клематис (Clematis), Кампсис (Campsis radicans), Къпина (Rubus fruticosus), Кратуна (Lagenaria), Луфа (Luffa), Мексиканска краставица Чайоте (Sechium edule), Горчива краставица (Momordica), Вистерия (Wisteria) и много други.

За ваше улеснение в търсенето и разучаването на растения в мрежата на Интернет, ето и наименованията на английски и латински език:

Етаж 1. Oak (Quercus), Beech (Fagus), other forest tree species, Chestnut (Castanea), Walnut (Juglans regia), Pine (Pinus), Spruce (Picea), Fir (Abies), Larch (Larix), Hornbeam (Carpinus betulus), Linden (Tilia), Maple (Acer), Ash (Fraxinus), Elm (Ulmus), Pear (Pyrus communis), Cherry (Prunus avium), Cherry plum (Prunus cerasifera), Apricot (Prunus armeniaca), Mulberry (Morus), Sweet chestnut (Castanea sativa), Service tree (Cormus domestica), Wild service tree (Sorbus torminalis), Whitebeam (Sorbus aria), Pecan nut (Carya illinoinensis), Persimmon (Diospyros lotus), Hackberry (Celtis australis), and others.

Етаж 2. Apple (Malus), Plum (Prunus domestica), Quince (Cydonia oblonga), Peach (Prunus persica), Sour cherry (Prunus cerasus), Medlar (Mespilus germanica), Hazelnut (Corylus avellana), Almond (Prunus amygdalus), Persimmon (Diospyros kaki), Jujube (Ziziphus jujuba), Fig (Ficus carica), Pomegranate (Punica granatum), Serviceberry (Amelanchier), Loquat (Eriobotrya japonica), Paw Paw (Asimina triloba), Olive (Olea europaea), Hawthorn (Crataegus monogyna), Cornelian cherry (Cornus mas), Elderberry (Sambucus), Pomegranate (Punica granatum), Aronia (Aronia melanocarpa), Sea buckthorn (Hippophae rhamnoides), Goumi (Elaeagnus multiflora), Strawberry tree (Arbutus unedo), Witch hazel (Hamamelis), Feijoa (Feijoa sellowiana), and others.

Етаж 2.1. Pear (Pyrus communis), Cherry (Prunus avium), Cherry plum (Prunus cerasifera), Mulberry (Morus), Apricot (Prunus armeniaca), and others.

Етаж 3. Blackcurrant, French grape, Istanbul grape, Thorny grape, Gooseberry (Ribes), American and Canadian blueberry, raspberry (Rubus idaeus), blackberry, Tayberry, Loganberry (Rubus fruticosus spp.), Honeysuckle (Lonicera), rose (Rosa), Thorny grape, Lavender (Lavandula), garden sage (Salvia), common blueberry (Vaccinium), Rosemary (Rosmarinus officinalis), Siberian ginseng (Eleutherococcus senticosus), Goji berry (Lycium chinense), Dewberry (Rubus illecebrosus), American blueberry (Vaccinium corymbosum), Red elderberry (Viburnum opulus), Highbush cranberry, and others.

Етаж 4. Asparagus (Asparagus officinalis), Rhubarb (Rheum rhabarbarum), Chives (Allium schoenoprasum), Leek (Allium ampeloprasum), Artichoke (Cynara cardunculus), Strawberry (Fragaria), Nasturtium (Tropaeolum majus), Marigold (Tagetes), Sorrel (Rumex), Chervil (Anthriscus cerefolium), French sorrel (Rumex acetosa), Chicory (Cichorium intybus), Dandelion (Taraxacum officinale), Burdock (Arctium lappa), Black salsify (Scorzonera hispanica), Skirret (Sium sisarum), Comfrey (Symphytum officinale), Yarrow (Achillea millefolium), Chamomile (Matricaria chamomilla), Thyme (Thymus), Oregano (Origanum vulgare), Fennel (Foeniculum vulgare), Dill (Anethum graveolens), Anise hyssop (Agastache foeniculum), Bee balm (Monarda didyma), Catnip (Nepeta cataria), Lemon balm (Melissa officinalis), Mint (Mentha), Wild indigo (Baptisia australis), Sweet cicely (Myrrhis odorata), Sweet woodruff (Galium odoratum), Wild strawberry (Fragaria vesca), Lovage (Levisticum officinale), Salad burnet (Sanguisorba minor), and others.

Етаж 5. Ground ivy (Glechoma hederacea), Periwinkle (Vinca), Pumpkin (Cucurbita), Clover (Trifolium), Alfalfa (Medicago sativa), Vetch (Vicia), Wild strawberry (Fragaria vesca), Creeping thyme (Thymus serpyllum), Stonecrop (Sedum), Bugleweed (Ajuga reptans), Creeping Jenny (Lysimachia nummularia), Sweet woodruff (Galium odoratum), Corsican mint (Mentha requienii), Irish moss (Sagina subulata), Baby’s tears (Soleirolia soleirolii), Leptinella (Leptinella squalida), Woolly thyme (Thymus pseudolanuginosus), Creeping speedwell (Veronica repens), Roman chamomile (Chamaemelum nobile), Creeping rosemary (Rosmarinus officinalis prostratus), Creeping savory (Satureja spicigera), Mint (Mentha), Irish moss (Sagina subulata), and many other delicious and beneficial species.

Етаж 6. Comfrey (Symphytum officinale), Horseradish (Armoracia rusticana), Burdock (Arctium lappa), Dandelion (Taraxacum officinale), Chicory (Cichorium intybus), Jerusalem artichoke (Helianthus tuberosus), Sweet potato (Ipomoea batatas), Yacon (Smallanthus sonchifolius), Turmeric (Curcuma longa), Ginger (Zingiber officinale), Licorice (Glycyrrhiza glabra), Salsify (Tragopogon porrifolius), Borage (Borago officinalis), Calendula (Calendula officinalis), Clover (Trifolium), Alfalfa (Medicago sativa), Skirret (Sium sisarum), Carrot (Daucus carota), Parsnip (Pastinaca sativa), Radish (Raphanus sativus), Turnip (Brassica rapa), Beetroot (Beta vulgaris), Onion (Allium cepa), Garlic (Allium sativum), Shallot (Allium cepa var. aggregatum), Leek (Allium ampeloprasum), Potato (Solanum tuberosum), and many others.

Етаж 7. Beans (Phaseolus vulgaris), Peas (Pisum sativum), Cucumber (Cucumis sativus), Pumpkin (Cucurbita), Melon (Cucumis melo), Grapes (Vitis vinifera), Kiwi (Actinidia deliciosa), Hardy kiwi (Actinidia arguta), Hops (Humulus lupulus), Passionflower (Passiflora incarnata), Morning glory (Ipomoea tricolor), Sweet pea (Lathyrus odoratus), Scarlet runner bean (Phaseolus coccineus), Nasturtium (Tropaeolum majus), Clematis (Clematis), Trumpet vine (Campsis radicans), Blackberry (Rubus fruticosus), Bottle gourd (Lagenaria), Luffa (Luffa), Chayote (Sechium edule), Bitter melon (Momordica), Wisteria (Wisteria), and many others.